«123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172»

714 въпросaЗадай въпрос »

Първите въпроси отгоре

Nani

Nani22.11.2011, 18:04:19 ч.

Здравейте! Аз съм на 32 години а дъщеря ми е на 12. Много е избухлива и често се сърди за глупави неща. Мисля че е заради пубертета но тя постоянно ни обвинява за всичко. Когато и кажа че е невъзпитана - тя казва че ние сме я възпитали и ние сме виновни за това в което се е превърнала. Когато ме ядоса и й посягам и тя се изнервя и ми казва "ти как така ще ме удряш бе аз да не съм някакъв предмет" и ми отвръща /не да бе пребие - не удря много силно но за мен това е огромно разорачование/. Често се караме и ми писна! Питам ви за въпрос как да се оправя с нея защото я обичам а тя мисли че я мразя. Благодаря ви!

Отговори на Nani

Петкова

Петкова16.11.2011, 14:38:15 ч.

Здравейте, д-р Стоилов, синът ми (второ по ред дете) е на 2год. и три месеца и от доста време се е научил да си гризе ноктите на ръцете, а отскоро се опитва и на краката:)Иначе е много спокойно и лъчезарно дете, постоянно усмихнат и в добро настроение. Пробвах различни подходи, но не успявам. Моля, посъветвайте ме как да постъпя

Отговори на Петкова

Евдокия

Евдокия16.11.2011, 12:20:51 ч.

Здравейте д-р Стоилов,синът ми е на 6 г.,имам и дъщеря на 1г.Относно синът ми,той е много буден,енергичен и жизнен,но всяка вечер,когато му кажа,че трябва да си ляга,той започва да крещи,че няма да ляга и плаче неистово.Това продължава доста време.Опитвам да му обясня,че така трябва но той не ме слуша и продължава да крещи"НЕ" и да плаче неистово.Накрая ляга след като го накарам на сила и дълго плаче докато не се умори и заспи от умора.Моля ви дайте ми съвет,как да продължа с неговото възпитание.

Отговори на Евдокия

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител14.11.2011, 14:08:42 ч.

Реплика към Женя

Здравейте Женя,

действително, много комплицирана е ситуацията, в която се намирате: имате две деца едното от ,които е съвсем малко и изисква голяма част от вниманието Ви, другото отказва да приеме реда и ограниченията на обществото, а като капак и мъжът Ви отсъства, т.е. не можете да разчитате на навременна и реална помощ от него.

Въпреки това (а може би, именно заради това), законът и правилата трябва се създават и отстояват- в противен случай ще последва хаос, който обърква още повече децата и ги кара да провокират възрастните за да възстановят реда. Знаете добре, че границите и правилата не само ограничават, но също така показват и кое е позволеното. За почти всяка майка налагането на ред, респективно ограничения е травматичен процес, най- малко поради две причини: защото това и е непознато и трудно (т.е. не тя е фигурата, която трябва да налага бащиния закон); и защото ограничението се приема буквално- като ограничаващо, а не като структуриращо (каквото всъщност е).

Изобщо, ако трябва да си представяте реда като стена, не забравяйте, че стената има две страни и поне две функции: да, в даден момент ограничава, но в същото време и пази, както от външни фактори, така и от вътрешни деструктивни импулси.

Надявам се, не смятате, че прекалено много теоретизирам, но в ситуация като Вашата е по- коректно да Ви покажа общата картина и да изберете път, който можете да следвате, вместо да Ви дам препоръки, които вероятно няма да Ви свършат никаква практическа работа.

Заповядайте в кабинета ми, за поговорим за случващото се подробно- едва тогава може да помислим и за реални, работещи стъпки, за изход от този сложен ребус.

В.Стоилов

0876515134

Отговори на Стоилов

Женя

Женя03.11.2011, 17:25:53 ч.

Здравейте, д-р Стоилов. Дъщеря ми е на 5г. Не е посещавала детска градина .От септември баща й работи в чужбина , а от тогава тя посещава подготвителна детска група в училище. Имаме и второ дете на 2г.

В къщи , пред блока , при баби и познати голямата ми дъщеря е прекалено общителна. Говори и се налага за всичко което иска и не иска. Изразява мнение. Когато й се откаже нещо плаче и се тръшка. Понякога използва й бебешкия език на сестра си, за да получи това което иска.Дори и за най-малките неща постоянно говорим много продължително време и се опитваме да я убедим.

Другата крайност е поведението й на вън. Тя с непознати не общува. Не си казва името, не отговаря на никакви въпроси. Не комуникира и не си играе с децата от подготвителната детската група, която посещава. Правилата хич не ги обича(и в училище и у дома), тропа с крак, дори вдига ръка срещу мен. Не възприема критика,забрани и ограничения. Често в училище отказва да изпълнява поставените задачи , като отговаря че били много трудни за нея и не можела да се справи, изолира се до шкафчето си , където стои и чака доката дойда да я взема. В къщи същите тези задачи изпълнява с лекота с моя помощ . Дори изпълняваме много по-сложни неща, помагам и да учи стихотворенията, решаваме подходящи за възрастта й задачи .В момента в който напуснем учебното заведение, тя се променя – започва да се усмихва и да отговаря на въпроси.

В началото тръгна с голямо желание на училище, после започна да иска аз да оставам при нея, а сега се обеждаваме за да мога да я оставя. В началото учителката казваше , че е нормално след като досега не е била в група, но в последно време намеква, че има някакъв психологичен проблем с детето. За този период тя научи много песни и стихотворения, оцветява, рисува и изрязва сама без помощта на учителката.

Това са само част от моите притеснения. Искам да попитам дали трябва да посетим с дъщеря ми детски психолог?

Благодаря Ви предварително за отделеното време!

Отговори на Женя

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител01.11.2011, 11:27:03 ч.

Реплика към Креми

Здравейте Креми,

знаете, че децата не заучават дадено поведение от нищото. Най- често те подражават на модел, който някъде са наблюдавали, или пък е бил прилаган спрямо тях самите.

Трудно е така, от разстояние да отгатна какво стои зад един подобен модел, но е възможно да става дума за един мегаломанен, свръх идеализиран "Аз", който не търпи критика и заради фантазията, че тя може да го разруши или най- малкото да му навреди сериозно.

Колкото до сърденето- това е един от най- често използваните методи за манипулация: " Добре, ти искаш от мен да направя това или онова, аз пък в такъв случай ще те лиша от любовта си...".

Отпускането е обратната страна на монетата- изискването да се "стегне". По същество това е активна позиция: много често се наблюдава активна пасивност или наопаки (както е при сина Ви) пасивна активност. Въпроса е как тази (пасивна) активност да се насочи към един друг, социално желан начин за удовлетворяване.

В. Стоилов

0876515134

Отговори на Стоилов

Креми

Креми25.10.2011, 00:21:40 ч.

Здравейте, д-р Стоилов, синът ми е на 10 г., спортува, но има проблем, трудно приема критиките, когато му се скарат или направят забележка, вместо да направи нещата както трябва, той започва да се сърди и отпуска. Предварително благодаря за съвета Ви.

Отговори на Креми

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител07.10.2011, 14:14:05 ч.

Реплика към ваня

Здравейте Ваня,

това, което се случва със сина Ви, по принцип е "нормално", с оглед възрастта, в която се намира. Търсенето и провокирането на граници и авторитети е характерно за този етап на развитие. Всъщност, чрез "Не"-то, чрез опозирането на авторитети или на чужди идеи, детето Ви търси своята идентичност и индивидуалност.

Важно в случая е да знаем това противопоставяне и отрицание, израз на какво е: дали става дума за симптом на някакъв вътрешен конфликт, дали е апел към авторитета на възрастните и респективно към бащината фигура, или се касае за вик за помощ, който детето ни изпраща по свой начин?

Заповядайте в кабинета ми, за да обсъдим детайлно случващото се.

В. Стоилов

0876515134

Отговори на Стоилов

ваня

ваня05.10.2011, 10:21:44 ч.

Здравейте синът ми е на 5 и два месеца от известно време без причина започва да вика като го попитат нещо навънка тои мрълчи или отговаря с НЕ или неискам да казвам незнам какво да правя лекуващата лекарка ни посаветва да отидеме на психолог нее ходил на градина и от тази година тръгнахме на предучилищна госпожата казва че не говори много притеснявасе необщува с децата тръгнаха и на логопед защото неможе да казва някои думички правилно какво ще ме посаветвате

Отговори на ваня

Даниела

Даниела10.08.2011, 10:54:04 ч.

Реплика към Стоилов

Бих искала да Ви споделя моят подход с детето. Моята дъщеря и тя са много добри приятелки, виждаме се често. Ходят си на гости, прекарваме много време заедно. Аз с моята дъщеря се държа предимно приятелски, обяснявам й неща, които я интересуват и са и неясни, споделяме си, аз не съм човек, който бързо се изнервя и крещи. По този начин се държа и с това дете. Правя й комплименти, че е хубава, че изглежда добре, че е умна. А тя тогава ми отговаря "Не съм хубава, грозна и тъпа съм", с това се започнаха и разговорите ни по различни теми. Например, когато е питала сестра си, дали е нормално на 11год да си има гадже, сестра й казала, че само к----е си имат гаджета и тя ми каза "Аз няма да си имам гадже, за да не съм к---а". При което аз й обяснявам, че има време за гаджета и е добре да учи сега и че гаджето в тази възраст е всъщност да ходят на кино/разходка момче и момиче хванати за ръце. Не знам и доколко съм ефективна за детето, но видимо се чувства спокойно в нашата компания- моята и на дъщеря ми. Но ще се опитам в разговори все повече да обръщам внимание на фигурата на бащата и дано пожелае да сподели с него. Тя е много привързана към баща си, което е голям плюс за споделяне. Извинявам се, че толкова много Ви ангажирах, но ми се къса сърцето да гледам тъжни детски очи.

Отговори на Даниела

Задай въпрос »

«123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172»

Въпроси към "Детски психолог"
Страница 47 от 72 • Въпроси 714

Задай въпрос

Внимание: За да зададеш въпрос, моля влез в профила си или се регистрирай.