«1234567891011121314151617181920212223242526272829303132333435363738394041424344454647484950515253545556575859606162636465666768»

680 въпросaЗадай въпрос »

Първите въпроси отгоре

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител04.04.2011, 19:12:15 ч.

Реплика към Talin

Здравейте Talin,

а всъщност той желаеше ли да има изобщо морско свинче и ако е желаел, дали е разбирал всъщност какво реално представлява отговорността и грижата? Много често децата искат животинка, като са готови да обещаят какво ли не, само и само да я получат. Когато и се порадват, внезапно откриват, че да се грижиш е нещо различно от това да и се радват (т.е. само да консумират удоволствието) и решават, че им тежи много. Но не са сколнни да се откажат, защото подозират, че възрастните също и се радват и те волю- неволю ще поемат и тяхната част от грижата...

Ролята на родителите е да дадат възможност на детето да избере, т.е. да намери собственото си желание- процес, който впрочем е изключително нежелан и отбягван от тях, понеже ги кара да се откажат от нещо, в името на друго. Тъй като при много родители този процес също е болезнен- искат хем да бъдат безпрекословно обичани, хем да бъдат адекватни родители, проблемът вече е на лице.

Друго, което си мисля е какви са ролята и думите на съпруга Ви по отношение на тези "забравяния"?

Ако смятате, че разговора е личен, заповядайте в кабинета ми да обсъдим случващото се- първата консултация е безплатна.

В.Стоилов

0876515134

skype: detskorazvitie

Отговори на Стоилов

Talin

Talin30.03.2011, 00:21:44 ч.

Реплика към Стоилов

Здравейте отново!

За разсеяността ще ви дам няколко примера. Имаме морско свинче и уж той се грижи за него. Уговорката ни е да си му дава храна и вода, не е кой знае колко. Проблема е, че изобщо не се сеща за това. Хайде това може би е въпрос на загриженост, който момчетата може и да нямат. Но друг пример: подсещам го да го нахрани и той тръгва да свърши това, но след малко е забравил изобщо какво е щял да прави. Вярно е, че и аз ужасно много забравям, но аз все пак съм възрастна и имам куп други неща да мисля. Вероятно и с него е така, а дали... Притеснявам се, но не знам какво да правя. Мога да дам още куп такива примери и всичките са сходни. Говоря му нещо, без да се карам или каквото и да е такова стресово и въобще все едно на него не са говорили. Той се съгласява и дотам е приключил въпроса. Понякога нарочно повтарям като натъртвам на казаното, защото примерно е нещо важно (като безопасността му при пресичане или нещо такова) с надеждата да ме чуе и да го осмисли. Може би е претоварен, може би е един вид ""изключване или какви ли не други мисли ми се въртят в главата. Аз понякога правя така, но той няма предполагам кой знае какви проблеми (надявам се).

Пропуснах да благодаря за отговора ви.

Благодаря!

Отговори на Talin

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител29.03.2011, 12:18:03 ч.

Реплика към Talin

Здравейте Talin,

невъзможността или силното затруднената концентрация, могат да имат както физиологична, така и чисто психична основа.

Без да съм видял лично сина Ви, не бих могъл да предполагам каквото и да било, но разкажете ми все пак, нещо типично в поведението му, което Ви притеснява?

"Разсеяността" като феномен, може да варира много широко- от систематично претоварване, през масивна фрустрация и инхибиция, та до пълна невъзможност за отлагане на неудоволствието- т.е. постоянно бягство от неудоволствието, проявяващо се в реалността като "скачане" от тема на тема, или иначе казано- затруднено концентриране на вниманието.

В. Стоилов

0876515134

Отговори на Стоилов

Talin

Talin29.03.2011, 00:38:17 ч.

Здравейте! Имам син на 12 години. Имам следния проблем с него, откакто се помня: много е разсеян. Едва ли се дължи на пубертета, защото и класната му каза, че "всички са разсеяни, но той от първи клас си е повечко разсеян". Какво да правя? Как мога да го науча да е по-организиран? Как да му покажа, че като кажем, че бързаме за някъде, наистина трябва да позабърза и той движенията си малко поне? Дайте ми съвет дали има как да се промени или просто той си е такъв. Благодаря Ви!

Отговори на Talin

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител15.03.2011, 22:24:37 ч.

Реплика към nani77

Здравейте nani77,

всъщност, Вие сте отговорила сама на въпросите си. Описвайки ситуацията"...В детската градина се държи нормално,храни се добре,спи,играе с децата,посреща ме с радост..." можем да предположим, че едва ли нещо у самата институция я притеснява, а по- скоро проблемите идват от "...Правилата хич не ги обича,тропа с крак,дори вдига ръка срещу мен,не обича да общува с непознати.Нито ограничения,нито забрани въсприема,всичко при нея тропане с крак...".

Замислете се каква е причината за този яростен отпор срещу нормите и правилата- дали е поведение, наблюдавано у някой близък, или е невъзможност (нежелание) за налагане и отстояване на граници?

Няма дете, което да "обича" норми и правила, за това е съвсем нормално налаганите граници да бъдат непрекъснато атакувани, но пък наше задължение е да ги отстояваме и да показваме, че неодобрението и яростта на наследниците ни, няма да ни разрушат като родители.

В.Стоилов

0876515134

skype: detskorazvitie

Отговори на Стоилов

nani77

nani7712.03.2011, 16:23:05 ч.

Реплика към Стоилов

Притеснява ме самия плач,тя плаче чак до повръщане.Незнам как да разкрия от къде идва това.Моя съпруг само през почивните дни е до нас,такава му е работа,но когато е бил до нас,то казваше че не е свикнала,но вече почти година от както ходи на градина.В детската градина се държи нормално,храни се добре,спи,играе с децата,посреща ме с радост,но първата и дума-кажи че утре няма да ходя на градина и сутринта отново рев до скъсване.Правилата хич не ги обича,тропа с крак,дори вдига ръка срещу мен,не обича да общува с непознати.Нито ограничения,нито забрани въсприема,всичко при нея тропане с крак

Отговори на nani77

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител08.03.2011, 09:32:17 ч.

Реплика към Мила

Здравейте Мила,

"...винаги като говори с майка ни тя си мисли, че майка ни ще и се скара и уплашена и гледа сърдито и не говори..." Може би пък има някаква причина сестра Ви да възприема майка Ви именно по този начин, а не като съюзник и приятел?

"...а тя не и вика много, само когато има причина, примерно ако в този студ ходи леко облечена..." На децата обикновенно не им е много ясно кога им се карат с "причина" или без, поради простия факт, че родителя демонстрира (дава) емоция, но не и реално слово. В конкретния случай нека майка Ви вземе предвид и коренно различната терморегулация на едно младо момиче на прага на пубертета и на една по- възрастна от нея жена.

Всъщност именно пубертетът е и една от причината тйинейджърите да са по- малко словоохотливи с възрастните, което пък води до тревоги у последните, които обаче често са неоснователни.

За съжаление "душеприказчик" на сестра Ви няма да може да бъде нито майка Ви, нито вероятно Вие- това може да бъде единствено маргинална (странична) фигура по отношение на семейството.

Ако имате някакви основателни притеснения, най добре потърсете консултация от психолог- приятелските и особено роднинските "потупвания по рамото" или по- зле "конско" няма да дадат очакваният резултат.

В. Стоилов

0876515134

skype: detskorazvitie

Отговори на Стоилов

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител08.03.2011, 09:13:03 ч.

Реплика към фичо

Здравейте фичо,

както предполагам сте добре запознати енкопрезата е функционално психично разстройство, като доста рядко може да става дума за органично заболяване. За съжаление повечето интервенции са насочени именно към органичната симптоматика със съответното използуване на диети, медикаменти, клизми и пр.

Енкопрезата има обратим характер, понеже не се дължи на органично изменение на нервната система(най- често) и може напълно да изчезне при адекватно лечение.

Моята препоръка е да се обърнете към психолог, който да изследва случващото се детайлно, а не да се атакува директно симптома (понеже той е продукт на някаква психична динамика), защото след "премахването" на този симптом, е възможно психичното да създаде нов, на негово място.

В. Стоилов

0876515134

Отговори на Стоилов

Надежда

Надежда13.12.2011, 15:26:07 ч.

Здравейте,

дъщеря ми е на 6 години.В момента в който започна сама да подбира дрехите,цветовете и играчките си тя предпочита момчешки неща. градината играе с момчета на техните игри.Ако се наложа да сложи розова дреха или рокля се чувства ужасно.Случвало се е сама да пожелае да е красива мацка,но..........това е за ден.Има по-голяма сестра,която е истинско момиче:)Семейната и среда е нормална и спокойна.Възможно е баща и да и липсва,защото работи нощем.Мисля,че е щастлива.Нищо не и липсва.Трябва ли да се притеснявам и да потърсим помощ?

Предварително Ви благодаря!

Отговори на Надежда

фичо

фичо03.03.2011, 09:35:46 ч.

Как да процедирам с детето си кото се има в предвид енкопреза.Той е на 9г. Благодаря предварително!

Отговори на фичо

Задай въпрос »

«1234567891011121314151617181920212223242526272829303132333435363738394041424344454647484950515253545556575859606162636465666768»

Въпроси към "Детски психолог"
Страница 47 от 68 • Въпроси 680

Задай въпрос

Внимание: За да зададеш въпрос, моля влез в профила си или се регистрирай.