«123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172»

718 въпросaЗадай въпрос »

Първите въпроси отгоре

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител28.11.2011, 13:08:53 ч.

Здравейте, Nani!

Напълно права сте, че съзряването на дъщеря Ви е отговорно в голяма степен за променливото и настроение и изблиците на агресивност и избухливост. Това, разбира се, не означава, че трябва да капитулирате пред нея. Напротив.

Първият и най- важен въпрос е къде е бащата??? Не става въпрос за физическо присъствие, а за възпитателно въздействие и позиция в семейството (или ако сте разделени- в представите на дъщеря Ви).

Второ- не генерализирайте, а прецизирайте постъпките и. Не казвайте "Ти си невъзпитана", защото най- логичното нещо е да Ви отговорят именно по начина, по който са Ви отговорили. Кажете "Тази постъпка, или това ти действие е невъзпитано, а аз те намирам за възпитана дама."

Трето: удрянето. Докосването до тялото е нещо интимно, а пък "посягането" е нещо, което е редно ако го е имало, да е останало в миналото. Боят, преведен на езика на децата означава: "Аха, когато мама е ядосана има право да бие. Тогава, когато аз порасна и аз ще бия!" Тоест, ние като родители посягаме на децата си, когато се чувстваме напълно безсилни. За наше огромно разочарование точно това разбират и децата: "Родителите ми са безсилни- те капитулират пред мен, щом ме удрят!"

Надявам се, с горните редове, не сте възприели изказването ми като критика. Аз самият също имам тийнейджър, който често ме провокира, така че- добре Ви разбирам.

Ако мога да Ви препоръчам нещо то това е:

Заповядайте в кабинета ми, за да поговорим: затрудненията Ви са истински, но има начин за тяхното разрешаване.

Инвестирайте активно ролята на бащата- това няма да неглижира Вашите усилия, а ще способства за изграждането на ред и правила (каквито, съвсем явно дъщеря Ви търси).

Опитайте се да изградите диалог с дъщеря си- ГОВОРЕТЕ С НЕЯ, А НЕ НА НЕЯ.

Пишете как се развива ситуацията.

В. Стоилов

0876515134

Отговори на Стоилов

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител28.11.2011, 12:31:21 ч.

Реплика към Петкова

Здравейте, Петкова!

Описаната от Вас ситуация е един труден за интерпретиране симптом, особено пък, без да познавам лично детето Ви.

Знаете, че стандартно това поведение се интерпретира като автоагресия, или изобщо- агресия, не успяваща да намери път навън. За съжаление интерпретирането реално не е толкова еднозначно и това може да бъде както монотонно действие, което го успокоява (релаксиращ ритуал), така и натраплив импулс или фантазъм.

При всяко положение е добре да потърсите помощта на специалист, защото дори симптома да отшуми, той носи послание, което е добре да бъде чуто, за да не се "налага" несъзнаваното отново да го изпраща, но по друг път.

В. Стоилов

0876515134

Отговори на Стоилов

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител28.11.2011, 11:57:12 ч.

Реплика към Евдокия

Здравейте, Евдокия!

Действително, лягането вечер е един често срещан и деликатен проблем. Сложността му се състои в това, че от една страна установените норми и правила трябва да бъдат спазвани, а от друга- възможно ли е да накараш някого да заспи насила, още повече пък дете, пълно с енергия??? Ситуацията се комплицира допълнително от факта, че лягането в леглото и изобщо сънят, не трябва да се асоциират с нещо неприятно, наказание и т.н.

Има доста въпроси, които трябва да намерят своите отговори, преди да е възможна, каквато и да е препоръка.

Какви са "ритуалите" преди лягане?

Как се намесва бащата, и как му обяснява необходимостта от това, да си ляга именно по това време?

Какви са реакциите и на двама Ви, когато сина Ви се тръшка и реве неутешимо?

Кой му чете приказки и какви приказки му четете?

Филми гледа ли, и ако- да, какви?

Има ли кошмари и изобщо говори ли за страховете си???

Заповядайте в кабинета ми за да се запозная от близо със случая- така мога да бъда реално полезен с конкретни препоръки.

В. Стоилов

0876515134

Отговори на Стоилов

Светлана

Светлана22.11.2011, 19:21:31 ч.

Реплика към Петкова

Здравейте доктор Стоилов!Синът ми е на 4 години и имаме проблеми с храненето.Първоначално смятах,че проблемът е злоядо дете, но някои негови реакции ме навеждат на друга мисъл.Началото беше,когато отказваше да се храни самостоятелно и все още се борим с това.Сега когато седне на масата и види храната започва да се потриса гнусливо,без значение какво е сервирано.Често докато яде започва да му се гади, дори от неща ,които по принцип обича.Имам усещането,че самият акт на хранене е наказание за него.През цялото време прави всичко възможно да го отложи във времето.Пробвах да го оставя да яде каквото и когато поиска,но нямаше особен ефект.Притеснява ме и факта,че получи анемия независимо от всички сиропи за апетит,които пробвах.

Моля,дайте ми съвет.Предварително благодаря!

Отговори на Светлана

Nani

Nani22.11.2011, 18:04:19 ч.

Здравейте! Аз съм на 32 години а дъщеря ми е на 12. Много е избухлива и често се сърди за глупави неща. Мисля че е заради пубертета но тя постоянно ни обвинява за всичко. Когато и кажа че е невъзпитана - тя казва че ние сме я възпитали и ние сме виновни за това в което се е превърнала. Когато ме ядоса и й посягам и тя се изнервя и ми казва "ти как така ще ме удряш бе аз да не съм някакъв предмет" и ми отвръща /не да бе пребие - не удря много силно но за мен това е огромно разорачование/. Често се караме и ми писна! Питам ви за въпрос как да се оправя с нея защото я обичам а тя мисли че я мразя. Благодаря ви!

Отговори на Nani

Петкова

Петкова16.11.2011, 14:38:15 ч.

Здравейте, д-р Стоилов, синът ми (второ по ред дете) е на 2год. и три месеца и от доста време се е научил да си гризе ноктите на ръцете, а отскоро се опитва и на краката:)Иначе е много спокойно и лъчезарно дете, постоянно усмихнат и в добро настроение. Пробвах различни подходи, но не успявам. Моля, посъветвайте ме как да постъпя

Отговори на Петкова

Евдокия

Евдокия16.11.2011, 12:20:51 ч.

Здравейте д-р Стоилов,синът ми е на 6 г.,имам и дъщеря на 1г.Относно синът ми,той е много буден,енергичен и жизнен,но всяка вечер,когато му кажа,че трябва да си ляга,той започва да крещи,че няма да ляга и плаче неистово.Това продължава доста време.Опитвам да му обясня,че така трябва но той не ме слуша и продължава да крещи"НЕ" и да плаче неистово.Накрая ляга след като го накарам на сила и дълго плаче докато не се умори и заспи от умора.Моля ви дайте ми съвет,как да продължа с неговото възпитание.

Отговори на Евдокия

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител14.11.2011, 14:08:42 ч.

Реплика към Женя

Здравейте Женя,

действително, много комплицирана е ситуацията, в която се намирате: имате две деца едното от ,които е съвсем малко и изисква голяма част от вниманието Ви, другото отказва да приеме реда и ограниченията на обществото, а като капак и мъжът Ви отсъства, т.е. не можете да разчитате на навременна и реална помощ от него.

Въпреки това (а може би, именно заради това), законът и правилата трябва се създават и отстояват- в противен случай ще последва хаос, който обърква още повече децата и ги кара да провокират възрастните за да възстановят реда. Знаете добре, че границите и правилата не само ограничават, но също така показват и кое е позволеното. За почти всяка майка налагането на ред, респективно ограничения е травматичен процес, най- малко поради две причини: защото това и е непознато и трудно (т.е. не тя е фигурата, която трябва да налага бащиния закон); и защото ограничението се приема буквално- като ограничаващо, а не като структуриращо (каквото всъщност е).

Изобщо, ако трябва да си представяте реда като стена, не забравяйте, че стената има две страни и поне две функции: да, в даден момент ограничава, но в същото време и пази, както от външни фактори, така и от вътрешни деструктивни импулси.

Надявам се, не смятате, че прекалено много теоретизирам, но в ситуация като Вашата е по- коректно да Ви покажа общата картина и да изберете път, който можете да следвате, вместо да Ви дам препоръки, които вероятно няма да Ви свършат никаква практическа работа.

Заповядайте в кабинета ми, за поговорим за случващото се подробно- едва тогава може да помислим и за реални, работещи стъпки, за изход от този сложен ребус.

В.Стоилов

0876515134

Отговори на Стоилов

Женя

Женя03.11.2011, 17:25:53 ч.

Здравейте, д-р Стоилов. Дъщеря ми е на 5г. Не е посещавала детска градина .От септември баща й работи в чужбина , а от тогава тя посещава подготвителна детска група в училище. Имаме и второ дете на 2г.

В къщи , пред блока , при баби и познати голямата ми дъщеря е прекалено общителна. Говори и се налага за всичко което иска и не иска. Изразява мнение. Когато й се откаже нещо плаче и се тръшка. Понякога използва й бебешкия език на сестра си, за да получи това което иска.Дори и за най-малките неща постоянно говорим много продължително време и се опитваме да я убедим.

Другата крайност е поведението й на вън. Тя с непознати не общува. Не си казва името, не отговаря на никакви въпроси. Не комуникира и не си играе с децата от подготвителната детската група, която посещава. Правилата хич не ги обича(и в училище и у дома), тропа с крак, дори вдига ръка срещу мен. Не възприема критика,забрани и ограничения. Често в училище отказва да изпълнява поставените задачи , като отговаря че били много трудни за нея и не можела да се справи, изолира се до шкафчето си , където стои и чака доката дойда да я взема. В къщи същите тези задачи изпълнява с лекота с моя помощ . Дори изпълняваме много по-сложни неща, помагам и да учи стихотворенията, решаваме подходящи за възрастта й задачи .В момента в който напуснем учебното заведение, тя се променя – започва да се усмихва и да отговаря на въпроси.

В началото тръгна с голямо желание на училище, после започна да иска аз да оставам при нея, а сега се обеждаваме за да мога да я оставя. В началото учителката казваше , че е нормално след като досега не е била в група, но в последно време намеква, че има някакъв психологичен проблем с детето. За този период тя научи много песни и стихотворения, оцветява, рисува и изрязва сама без помощта на учителката.

Това са само част от моите притеснения. Искам да попитам дали трябва да посетим с дъщеря ми детски психолог?

Благодаря Ви предварително за отделеното време!

Отговори на Женя

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител01.11.2011, 11:27:03 ч.

Реплика към Креми

Здравейте Креми,

знаете, че децата не заучават дадено поведение от нищото. Най- често те подражават на модел, който някъде са наблюдавали, или пък е бил прилаган спрямо тях самите.

Трудно е така, от разстояние да отгатна какво стои зад един подобен модел, но е възможно да става дума за един мегаломанен, свръх идеализиран "Аз", който не търпи критика и заради фантазията, че тя може да го разруши или най- малкото да му навреди сериозно.

Колкото до сърденето- това е един от най- често използваните методи за манипулация: " Добре, ти искаш от мен да направя това или онова, аз пък в такъв случай ще те лиша от любовта си...".

Отпускането е обратната страна на монетата- изискването да се "стегне". По същество това е активна позиция: много често се наблюдава активна пасивност или наопаки (както е при сина Ви) пасивна активност. Въпроса е как тази (пасивна) активност да се насочи към един друг, социално желан начин за удовлетворяване.

В. Стоилов

0876515134

Отговори на Стоилов

Задай въпрос »

«123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172»

Въпроси към "Детски психолог"
Страница 47 от 72 • Въпроси 718

Задай въпрос

Внимание: За да зададеш въпрос, моля влез в профила си или се регистрирай.