«1234567891011121314151617181920212223242526272829303132333435363738394041424344454647484950515253545556575859606162636465666768697071727374757677»

766 въпросaЗадай въпрос »

Първите въпроси отгоре

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител22.05.2012, 18:32:03 ч.

Реплика към Penmar

Здравейте Penmar,

въпросът, който задавате изглежда привидно прост, но е изключително сложен и от неговото разрешаване зависят много от изборите на сина Ви в бъдеще.

Една от главните отправни точки в тази ситуация е да мислим въпроса "как детето ми иска да изглежда (да се оглежда) в нашите (на родителите) очи?". Защото, ако той смята, че Вие бихте го харесвали единствено ако е отличник или изобщо такъв, какъвто Вие бихте го харесали, то това със сигурност ще го натоварва и в даден момент натрупаното напрежение ще избие от някъде. С особена сила това важи и за оценките, които Ви показва: ако се старае да показва само отличните, а крие по- слабите, то този хиперболизиран, идеален образ, е факт.

Освен всичко, свръх мотивацията по- скоро би довела до негативен, от колкото до позитивен резултат: типичен пример са състезателите, които се "надъхват" неимоверно преди състезание, но на самото състезание се провалят именно поради това.

Поздрави,

В. Стоилов

0876515134

Отговори на Стоилов

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител22.05.2012, 18:20:32 ч.

Реплика към cveti786

Здравейте cveti786,

да, не е нужно да караме децата си да харесват този или онзи преподавател (не, че и можем да ги накараме да направят наистина това, де), въпроса е какво се крие зад подобен отказ? Ако е "просто" не-харесване от типа "обичам това, не обичам- онова" по- скоро става дума за нюанс в поведението и като цяло не би трябвало да влияе на общата успеваемост или социализация на детето, ако е нещо- по дълбоко, а не детски каприз е съвсем различно. И в двата случая, обаче нашата задача като родители или педагози е да изследваме причината за подобно поведение и да се опитаме да помогнем на детето да назове с думи този свой отказ или неприязън.

Изследвайте тази нагласа на детето си: ако не е възможно чрез думи, то чрез рисунки или ролева игра, напр. с кукли.

Поздрави,

В. Стоилов

0876515134

Отговори на Стоилов

ивка

ивка18.05.2012, 20:58:54 ч.

Здравейте аз съм на 13 години и напоследък съм много притеснена за всичко плаче ми се без причина и съм много избухлива искам да попитам дали това може да е от пубертетът имам чуството че никой не ме разбира..благодаря

Отговори на ивка

Bird

Bird13.05.2012, 19:12:29 ч.

Реплика към Стоилов

Възпитател съм. Става въпрос за 4 годишно момче. Моето становище е просто :детето има страх от нещо, може да е нещо просто като страх от напикаване, но и нещо по-дълбоко |страх да не се превърне в момиче|през 10 минути той казва че му се пиша, когато е на градина, а и вкъщи си е така- от това което чух, проблема не е от скоро, това е в продължение на месеци. Той ми казва "на мен все ми се пиша", момченцето е слабичко и много умно за възрастта си. Има си свое мнение, че му се ходи до тоалетна и си държи на думите. Положително би повлияло може би следене на неговите нужди|голяма или малка| и ограничаване на посещенията му в тоалетната. Отрицателно ще е постоянното суетене да не се напикае в гащите. В занятията не се въздържа, в смисъл често се разсейва става и разглежда ако нещо му е направило впечтление и вниманието му се привилича за кратко време. Причината поради която задавам този въпрос е да му се помогне и да не се разсейва цялата група с неговите нужди.

Отговори на Bird

Penmar

Penmar13.05.2012, 18:30:08 ч.

Д-р Стоилов, бих искала и аз да се обърна към Вас за съвет. Проблемът е по-скоро в мен, отколкото в детето. Синът ми е ученик в шести клас. Успехът му е много добър, но не отличен и това е проблем по-скоро за мен, отколкото за него. Самата аз бях непрекъснато отличника като малка и сега не мога да приема това, че има предмети, по които не е толкова силен- нещо съвсем нормално и съвсем в реда на нещата, защото човек не може да е перфектен във всичко, но все пак си давам сметка за това по-скоро на теория, отколкото на практика. Постоянно го упреквам как така имат в класа деца, които успяват да постигнат отличен успех, а той е с много добър. Разбирам, че не съм права, но не зная как да го преодолея. Страхувам се да не го комплексирам. Искам да успее, дори повече от нас с баща му. Давам си сметка за погрешния подход и че успехът нищо не значи в днешно време, но всичко е само на теория. Помагам му по някои предмети, но други по-слабо му вървят. Той не се притеснява толкова, колкото аз. Знам, че непременно ще се намери някой да ме упрекне за тази амбициозност, Вие ме посъветвайте как да се справя. Предварително благодаря!

Отговори на Penmar

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител13.05.2012, 17:14:46 ч.

Реплика към Bird

Здравейте Bird,

въпросът Ви е колкото важен, толкова и интересно поставен: дори след второто прочитане на написаното от Вас, не успях да разбера за момченце или за момиченце става дума. А, децата имат пол и това е много важно! "Детенце" е "то"- малко или много неопределено, докато "той" или "тя" носи много повече информация и яснота. Друго, което не успях да разбера е, каква е Вашата позиция по отношение на въпросното дете: Вие роднина ли сте, възпитател ли сте, изобщо каква е причината Вие да задавате този въпрос, а не самите родители?

Моля, опишете по- подробно ситуацията, дайте примери от ежедневието, за да можем всички тук да изградим една по- пълна картина за случващото се и на тази база да градим съответните хипотези.

И последно: какво е Вашето мнение по въпроса: кои смятате, че са причините да се стигне до тук и какво смятате, че би повлияло на тази ситуация- както положително, така и отрицателно?

Ще очаквам Вашите отговори и размисли, за да продължим заедно към разгадаването на този симптом.

Поздрави,

В. Стоилов

0876515134

Отговори на Стоилов

Penmar

Penmar12.05.2012, 17:36:28 ч.

Реплика към cveti786

Въпросът не беше отправен към мен, но да те попитам- а защо не харесват Вълчева? Питам това, защото и синът ми ей така не харесваше едната госпожа, а се оказа, че тя ги кара от 3-та група да пишат букви и цифри и е по-взискателна, докато другата повече ги оставя да играят. Да, но децата излязоха идеално подготвени за първи клас точно благодарение на нея, а не на другата, обичаната госпожа!

Отговори на Penmar

cveti786

cveti78612.05.2012, 07:57:05 ч.

Реплика към Стоилов

Благодаря Ви...От самите ми наблюдения съм стигала до големи изводи:),но...

И аз да Ви попитам нещо:Малкия ми(имам две деца)преди да го заведа на детска градина...айде приемаме,че е нормално като всяко дете да се скъсва от рев и целия чак да трепери,но винаги през цялото време казва,че не иска г-жа Вълчева,че иска да е Владинова.

Засякох се с още 3 майки с едната сме дори по близки...техните деца също така казвали.И не искат да ходят заради Вълчева.

Та ..възможно ли е не толкова заради това,че отиват на детска,а това,че може да е Вълчева да не им се ходи.Трябва да го убеждавам,че е Владинова за да се съгласи да тръгне.

По-принцип и аз не харесвам Вълчева,но не съм го казвала на никой...даже за другата година съм решила да говоря с директорката..ако пак му е Вълчева една от госпожите ще си преместя детето на друго място.Не мисля,че трябва да караме децата си да харесват някоя...която едва ли не и ние не харесваме?!

Благодаря Ви предварително.:)

Отговори на cveti786

Bird

Bird07.05.2012, 20:05:48 ч.

Познавам детенце на което постоянно му се ходи до тоалетна в градината пречи когато децата си лягат следобед като казва че му се пишало. В къщи майка му едвам се наспива защото трябва постоянно да го води до тоалетна. Майката се притеснява да не е нещо психосоматично. А на мен даже ми каза айде да ходим да акаме. Това е действителен случай. Благодаря ви предварително.

Отговори на Bird

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител07.05.2012, 18:14:46 ч.

Реплика към Таня

Здравейте Таня,

смятам, че е добре да се срещнем, за да обсъдим детайлно случващото се.

Както отбелязва известният френски лекар и детски психоаналитик г-жа Франсоаз Долто: „...има истински детски неврози и психози, започнали от смущения, които са могли да останат обратими, ако родителите и децата бяха получили помощ, за да разберат проблемите си без притеснение и чувство за вина. Тези смущения довеждат до хронично патологично състояние, изразено едновременно в зависимост, отхвърляне и дисхармонично развитие на детето... Тези явления са многобройни през ранното детство, но остават напълно незабелязани от повечето родители, които се задоволяват да чакат навършването на училищна възраст като наказват създаващите неприятности деца или им дават успокоителни, защото някога някой лекар е предписал лекарство, което те използват всекидневно от тогава”

Заповядайте в кабинета ми- ако желаете елате първоначално без сина си, а най- добре със съпруга си и след това ще преценим как е най- добре да продължим.

Поздрави,

В.Стоилов

0876515134

Отговори на Стоилов

Задай въпрос »

«1234567891011121314151617181920212223242526272829303132333435363738394041424344454647484950515253545556575859606162636465666768697071727374757677»

Въпроси към "Детски психолог"
Страница 47 от 77 • Въпроси 766

Задай въпрос

Внимание: За да зададеш въпрос, моля влез в профила си или се регистрирай.