«12345678910111213141516171819202122232425262728293031323334353637383940414243444546474849505152535455565758596061626364656667686970717273»

729 въпросaЗадай въпрос »

Първите въпроси отгоре

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител06.01.2012, 11:58:12 ч.

Реплика към Светлана

Здравейте Светлана,

извинявайте, че се забавих с отговора, но бях в почивка. Писмото Ви, наистина е много подробно и изобилства от находки, които е добре да бъдат проучени и изследвани. Всъщност, до момента не бях попадал на толкова "говорещо" (от симптоматична гледна точка) описание (не приемайте симптома като диагноза, а като маркер, който ни указва за възможни конструкти в несъзнаваното).

Ще си позволя да цитирам някои Ваши думи, които предизвикаха въпроси и асоциации у мен- помислете и Вие върху тях, ако сметнете за нужно.

"За него храненето е едно досадно задължение, а не въпрос на оцеляване".

А защо трябва да е въпрос на оцеляване? Човешкият организъм е една перфектна саморегулираща се система, която има много начини да подсигурява необходимото вътрешно равновесие- т.е. всеки външен опит за интервенция не се приема като помощ, а като натрапване, на което трябва да се отреагира. Не случайно по време на война или в райони с гладуващо население "злоядството" е непознат симптом.

"Все ще открие нещо от което да се погнуси".

Изключително важен симптом. Погнусата прилича на алергиите- става въпрос за нещо външно- и в пряк, и в преносен смисъл. Както, често при алергичните деца се натъкваме на едни свръхамбициозни родители, така и при погнусата имаме нещо, което идва по линия на родителя.

"Обикновено когато е много щастлив или доволен от себе си, борбата с нуждата от храна отпада".

Също, много важно наблюдение. Бих казал, че може би именно около него трябва да се търсят корените на "злоядството".

"...много нетърпелив, чести пристъпи на бунтарство,които трудно успяваме да овладеем".

Да, тези пристъпи, нито трябва Вие да овладявате (това е работа на бащата), нито пък „овладяване” е точната дума- по- скоро бунтарството трябва да бъде разбрано и съответно- назовано (за да стане разбираемо и за самото дете).

„Дори ревнува от баща си”.

Че, от кого друг да ревнува, ако не именно от баща си? Припомнете си едиповият комплекс.

„Смятах,че появата на братчето му ще е проблем,но той опроверга опасенията ми.Много е привързан към него”.

Много често „привързаността” е единственият начин да контролираме ситуацията ;-))). Позволете му да изпитва целия диапазон от чувства към брат си, като му дадете за нещо да се хване: „Може би понякога ти се иска брат ти да не се беше раждал, за да може цялото наше внимание да е насочено към теб, но...” или подобно, за да може синът Ви да разбере, че омразата му нито ще Ви разруши Вас, като родители, нито пък ще позволите да навреди по някакъв начин на брат си.

„Миро е изключително живо дете, непрекъснато е в движение”.

Теорията гласи, че няма случайни избори. Синът Ви е „е изключително живо дете”, но Вие сте го кръстили Миро (мирен, мир)- помислете и върху този въпрос...

В.Стоилов

0876515134

Отговори на Стоилов

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител05.01.2012, 12:02:36 ч.

Здравейте Дами и Господа,

пожелавам ви една много здрава, успешна и вдъхновяваща нова, 2012 година!

Нека децата Ви да растат здрави и усмихнати, а Вие да им се радвате и да се гордеете с тях!

Късмет и благополучие!

Валентин Стоилов

Отговори на Стоилов

Антония

Антония27.12.2011, 11:54:19 ч.

Здравейте Д-р Стоилов,

имам една прекрасна дъщеричка на 4 години. От две години посещава детска градина в общи линии без проблем. Преди около 10-тина дни след като се е задавила на обяд е повърнала. След 10-тина минути бях в градината, за да я прибера, със съмнение за поредния вирус. За моя радост това повече не се повтори. От този момент нататък всеки ден повръща в градината, вкл. след разговор с госпожите и като си бърка в устата. Говорих с нея, опитвайки се да и обясня, че мама и тати трябва да ходят на работа, мисля че ме разбира, но това повръщане продължава. Даже в моменти, когато сме заедно, но нещо не и допада, казва че и е лошо и ще повърне, ако например не излезем веднага от магазина или нещо друго. Не знам трябва ли да продължавам да говоря, тъй като акцентирам върху това или какъв би бил най-правилния подход в създалата се ситуация.В момента съм я спряла от градина с надеждата, че ще се пооталожат нещата. Благодаря Ви безкрайно много за помощта!

С Уважение,

Антония

Отговори на Антония

Светлана

Светлана23.12.2011, 19:48:22 ч.

Реплика към Стоилов

Здравейте д-р Стоилов!

Благодаря за отделеното внимание.Тъй като живея далече ми е невъзможно да се срещнем лично.Ще се опитам да ви разкажа цялата история за мен и синът ми.Имах нормална бременност и раждане по естествен път.Бебе - напълно здраво.Проблемите с яденето започнаха още в родилното, когато малкия ревеше гладен и въпреки това отказваше да засуче/без да има конкретна причина/.Както и да е, със сестрите успяхме да го излъжем и всичко тръгна добре, до 40 ден.Бебето категорично отказа да суче и се наложи да минем на адаптирано мляко.За съжаление и то бързо започна да му омръзва.Педиатърът ни посъветва да сменим марката.В същото време на 4-5 месеца започнах захранването.Точно тогава го почна едно разстройство и докато разберем,че причината е в адаптираното мляко мина доста време.Миро беше почти на 9 месеца /2008 г./ когато го записах на детската кухня.И тази храна не му харесваше особено и започнах да му готвя в къщи.Личеше си ,че ще е злояд и вървеше слабичък,но не съм се тревожила особено.Миро е изключително живо дете, непрекъснато е в движение и рядко можеш да го задържиш на едно място, дори когато е болен.Чак му се чудя откъде идва тази енергия.

Когато стана на две и половина започнахме да го учим да яде самостоятелно, но той нямаше никакво желание за това. и сега е така.Прави всичко възможно ние да му даваме повечето неща под предлог,че се затруднява.Но го виждам да се справя доста добре с вилицата и лъжицата.Просто го мързи.Същото важи и за самият акт на ядене.Отказва да консумира всичко, което изисква по интензивно дъвкане питки ,свинско месо и др.Така започна всичко.Сега нещата се влошават още повече защото все повече неща отказва да яде/под различен предлог/.На моменти дори се чудя какво да му предложа.Не зная какво обича да яде синът ми, защото такова нещо няма.За него храненето е едно досадно задължение, а не въпрос на оцеляване.Какво ли не опитахме с баща му, за да му го обясним.

Първите признаци на отвращение към храната и прословутото гадене, започнаха след като тръгна на ясла.Категорично отказваше да яде супа.Предполагам, че са го карали насила и това е останало от там.Сега съм предупредила в градината да не настояват по отношение на супата.Последните няколко месеца подобно отношение вече има и към други храни и техният брой се увеличава.Все ще открие нещо от което да се погнуси.Рядко се случва да яде нещо с охота.Обикновено когато е много щастлив или доволен от себе си, борбата с нуждата от храна отпада.

По отношение на характера му:много нетърпелив, чести пристъпи на бунтарство,които трудно успяваме да овладеем.Понякога изпада в състояния при които "изключва" напълно и категорично отказва да те чуе.Само плаче и повтаря едно и също.Много е емоционален и изключително любвеобилен.Външно е спокоен и не можем да разберем,че нещо го тревожи, докато не дойде ноща.Ако е имал силни преживявания през деня, винаги има неспокоен сън.

Доста е срамежлив и му трябва време да се отпусне, дори и с най-близките ни роднини.Силно е привързан към мен.Дори ревнува от баща си.Смятах,че появата на братчето му ще е проблем,но той опроверга опасенията ми.Много е привързан към него.

По отношение на интересите:бързо се учи ,но трудно може да се привлече вниманието му.Не обича да седи но едно място.Обича да ремонтира разни неща , да кара колело, да се катери.Детските филмчета ги гледа в движение.

Писмото стана доста дълго, но се опитах да отговоря на всичко, което ви интересува.Надявам се да ми помогнете със съвет.

Весели празници!

Отговори на Светлана

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител13.12.2011, 19:57:52 ч.

Реплика към Надежда

Здравейте Надежда,

не е възможно да се даде еднозначен отговор, тъй като не се знае в този случай за какво иде реч: дали е въпрос на идентификация, дали е въпрос на протест (напр. срещу желанието Ви да бъде "красива мацка"), дали това е опит за "място под слънцето"- все пак е има по- голяма сестра, която е "истинско момиче". А може просто в момчешка компания да се чувства по- уютно и единственият начин за нея да остане там, е по пътя на подражанието.

Съвсем правилно сте се ориентирала в желанието си да инвестирате жената у нея, браво, просто не и го натрапвайте, а я оставете сама да открие желанието си чрез подкрепа на женствеността, през Вашите и на съпруга Ви думи. Особено важно за нея е да вижда, че самата Вие се наслаждавате на женствеността си.

Ако, обаче се намира на мястото на желанието за син в нечии очаквания, нещата стоят по коренно различен начин и в този случай е добре да се обърнете към специалист.

В. Стоилов

0876515134

Отговори на Стоилов

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител13.12.2011, 11:05:21 ч.

Реплика към Юлианна

Здравейте Юлианна,

разговорите за гаджета, целувки, сексуална тематика, не е нещо, което трябва Ви притеснява, дори напротив- при определени условия това е част от нормалното съзряване на дъщеря Ви. Инфантилната сексуалност е тема, разглеждана широко от много изследователи, разработвана в детайли от Фройд- именно той доказва съществуването на сексуален нагон в най-ранна детска възраст, т.е. в самата основата на живота.

Конкретно във Вашия случай може да се касае за проявления именно на такава инфантилна сексуалност, но по- вероятно е да става дума за провокация спрямо Вас и "перчене" спрямо другите деца ("Виж колко съм голяма- имам си гадже, целуваме се и знам едни много специални неща и думички..."). Когато дъщеря Ви подхване отново тематиката, съвсем спокойно я попитайте: "Аха, имаш си гадже? А за какво му е на човек да си има гадже? Какво правят гаджетата? Секс? А ти знаеш ли какво е да правиш секс? и т.н. "- т.е. старайте се да чуете, а не да казвате. Ако дъщеря Ви държи непременно да си има гадже, с което да "правят секс", съпругът Ви трябва да забрани и да поясни, че има неща, които не са позволени за децата- разбира се, че дъщеря Ви не възнамерява сериозно да осъществи думите си, но словестната забрана от бащата, в случая е много важна.

Не е необходимо да местите дъщеря си от детската градина- на новото място ще чуе същите "глупости", а може да научи и още по- интересни ;-))).

Не забравяйте, че децата научават много повече "покрай" учебното заведение, от колкото строго погледнато, в него. Това, разбира се не значи да абдикирате и да се правите, че нищо не сте чули. Ако използва нецензурни изрази или ругатни трябва да и забраните(съпруга Ви ,а не- Вие) да ги ползва на определени места: "Виж, аз не мога да те накарам да забравиш тези думички, но ти забранявам да ги използваш у дома и в детската градина. Трябва да знаеш, че ако ги кажеш на някое друго дете и родителите му се оплачат, можеш да си имаш неприятности...". Инвестирайте активно бащиният образ, по- скоро през срама, от колкото през чувството за вина: "Ау, какво ли би казал баща ти ,ако чуе как една възпитана дама като теб, използва подобни нецензурни изрази???".

По въпроса за гризането на ноктите, е добре да се срещна с дъщеря Ви, защото това може да бъде симптом от разнообразно естество.

В. Стоилов

0876515134

Отговори на Стоилов

Юлианна

Юлианна12.12.2011, 15:19:05 ч.

Здравейте

д-р Стоилов имам едно много хубаво и сладко момиченце на пет години и половина!

Тази година е в предучилищна. Принципно нямам проблеми с нея, от бебе си е общителна, слънчева, с удоволствие ходеше на ясла и градина!

В един момент обаче започна да става, нервна да се тръшка и така нататъка, но този период премина с наказване с лишаване от някои неща и др. Вече е голяма и проблема който ме вълнува в момента е, че говори постоянно за гаджета и последното което ми изтърси че с е била целувала с едно момче в тоалетната, дори употребява и думата "секс". С баща и( който е в чужбина) говорихме и последния път когато се прибра, поговори с нея и тя престана да се занимава тези неща!Казахме, че е малка за такива неща, че не трябва да я вълнуват в момента, че има по - важни неща примерно да учи буквите и цифрите, да ходи на танци и пияно, на английски!

За момент спря, но в нейната група има едно момиченце, което говори за тези неща и тя отново започна!

Говорих с майката на др. дете, но мисля че няма резултат. Мисля да я изместя от групата, говорих и с учителката и тя обеща да се справи с проблема, но на мен ми е притеснено и се дразня. Мисля, че вината е в другото дете и че моето му подражава........ незнам. Освен това лятото с това дете бяха разделени и не с е виждаха на нея изобщо не и дойде на ум за такива глупости мислеше си за детски щуротии.

Другото което също ме притеснява е че си гризе ноктите до сега не съм предприемала нищо, но от детската градина е така.

Чудя се как да постъпя, да и се скарам ли за гаджетата, да я изместя ли и да я разделя с това дете и стова гризане на ноктите......

Мисля, че е и малко нервна, припряна, бърза

Отговори на Юлианна

Юлианна

Юлианна13.12.2011, 13:38:29 ч.

Реплика към Стоилов

Благодаря за бързия отговор Д-р Стоилов :) и на мен ми се струва, че това е само "перчене", снощи баща и се намеси, макар и по телефона.........

Незнам какво са си говорили, на мен ми каза, че и е повишил тон и е забранил изобщо да се целува и да има гаджета и т.н и колко лош е бил( принципно той е спокойния и добрия в къщи,рядко се кара и много и угажда, а аз съм лошата и вечно се карам), но тя нежелае вече да говори на тази тема отиде си в нейната стая и се държеше така сякаш нищо не се е случило. А да и относно не цензурните изрази употребяваме ги от време на време, споменавам, че не е възпитано и че не и прилича и повече не ги чувам. Говорих днес отново с учителката, тя също е разговаряла с двете деца и смятам че за момента решихме проблема, ще видим.....

Благодаря за отговора за мен беше важно и успокояващо да чуя мнението и на специалист.

А относно гризането на нокти и аз смятам че ни трябва специалист в най - скоро време

Лек и успешен ден!

Отговори на Юлианна

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител29.11.2011, 20:51:19 ч.

Реплика към Габриела Вълчкова

Здравейте, Габриела!

Изключително точно и адекватни са както разбирането, така и реакцията Ви, като майка и като професионалист.

При така представеният случай, просто няма какво повече да добавя.

Ще се радвам да се включвате активно в дискусиите, тъй като една допълнителна гледна точка, още повече пък от позицията на дама винаги е добре дошла!

Поздрави!

В.Стоилов

0876515134

Отговори на Стоилов

Габриела Вълчкова

Габриела Вълчкова29.11.2011, 19:11:48 ч.

Здравейте Светлана,

Пиша Ви от позицията на родител, въпреки че съм и специалист в областта на въпросът, който поставяте. Ще ви отговоря на поставения въпрос, като се опитам да разкажа накратко моят опит с храненето на 4 годишният ми син.

Опитът ми за контрол над неговото хранене, доведе до ситуацията в която се намирате вие. Синът ми не желаеше да се храни сам и се втрисаше при видът на доста храни. Реших, че е крайно време да го оставя сам да решава - дали да се храни или не, изхождайки от идеята, че когато човек е гладен – яде. Да обаче, когато сме фокусирани върху храненето на нашето дете - то забравя какво е сам да поискаш и желанието да е само твое. И така сложих чинията с ядене пред него и отправих поглед към телевизора, а не както обикновенно към него. Храната е пред теб, ако искаш, яж. Той започна да говори за това, че не може сам да държи лъжицата, за това че вече се е нахранил и т.н. За детето е много лесно да играе с тревожността на майка си. Постоянно ме следеше с поглед и беше видимо учуден, че аз не показвам интерес към неговото нехранене. Естествено е че нещата не стават от първият път и се изисква постоянство от ваша страна. Освен това, трябва вътрешно да сте убедена, че храненето е един естествен процес, който трябва да бъде оставен да се прояви в детето по естествен път. Ако нямате тази убеденост, детето интуитивно ще долови това.

Отказът на детето да яде тогава, когато изискват родителите, е една от първите прояви на неговото независимо „аз“. Принужденията в мека форма като уговаряне, убеждаване, настойчиви повторни предложения са израз на неуважение към неговите желания.

Храната не е средство за постигане на послушание и не е средство за наслада; храната е средство за живот.

Инстинктът на детето винаги точно и своевременно ще му покаже какво, кога и колко, в какво съчетание да изяде или да изпие. Бъдете уверени – неговият организъм знае това по-добре от вас и от който и да е било лекар.

Поздрави,

Габриела

Отговори на Габриела Вълчкова

Задай въпрос »

«12345678910111213141516171819202122232425262728293031323334353637383940414243444546474849505152535455565758596061626364656667686970717273»

Въпроси към "Детски психолог"
Страница 47 от 73 • Въпроси 729

Задай въпрос

Внимание: За да зададеш въпрос, моля влез в профила си или се регистрирай.