«12345678910111213141516171819202122232425262728293031323334353637383940414243444546474849505152535455565758596061626364656667»

669 въпросaЗадай въпрос »

Първите въпроси отгоре

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител01.03.2011, 22:40:32 ч.

Реплика към nani77

Здравейте nani77,

кое е нещото, което всъщност Ви притеснява- самият плач или протеста, който стои зад него?

Знаете, че децата имат право на собствени емоции, вкусове, настроение и т.н. Може би е добре да потърсите какво стои зад този симптом- плача и какво е нейното обяснение за него. Ако е обикновен протест срещу правилата е едно, ако се опитва да каже нещо, но не успява да стигне до словото е друго, но при всяко положение не е нужно да и купувате "каквото поиска", защото така "запушваме" симптома, а не го разгадаваме.

Как реагира съпругът Ви на тези нейни демонстрации?

В детската градина по същия начин ли се държи? А когато си тръгва от там?

Само когато трябва да ходи на детска градина ли плаче?

Как възприема като цяло нормите и правилата? А ограниченията и забраните?

В.Стоилов

0876515134

Отговори на Стоилов

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител01.03.2011, 22:25:56 ч.

Здравейте Мила,

въпреки дългият Ви пост информацията, която е необходима за да опитаме да построим някакви хипотези, е оскъдна.

Действително, раздялата и отхвърлянето ("захвърлянето")е болезнен и травматизиращ епизод от живота на всяко дете, но начина по който този факт ще бъде възприет и преработен е специфичен за всеки отделен човек, от което следва, че не можем предварително да знаем за това какво ще бъде неговото реално въздействие и каква ще истинската му дълбочина.

Това, че сестра Ви не желае да споделя с Вас и с майка Ви е съвсем естествена и очаквана реакция (особено от момиче на тази възраст), тъй като подобен интерес (загриженост) често бива възприеман като прекалено нахлуващ и заплашителен.

Поради тази причина не бих могъл да Ви кажа защо отказва да "общува" с Вас и дали е "социална фобия".

Като споменахте "дали ще се оправи", всъщност как си представяте въпросното оправяне?

В. Стоилов

0876515134

Отговори на Стоилов

nani77

nani7726.02.2011, 18:09:16 ч.

Здравейте д-р СтоиловлИмам следен проблемлИмам дъщеричка на 4 годинки,лятото ще стане една година от както ходи на градина,но постояно плаче,в къщи сутринта се тръшка.На градината се чувства нормално,спи,яде,играе с децата.Как ли не съм я стимулирала да ходи на градина без да плаче,купувах и каквото поиска,водих я на заведение когато пожелае,но проблема остава,нищо не помага.Моля ви да ми дадете съвет какво да направя за да не плаче.Предварително благодаря за обърнатото внимание!

Отговори на nani77

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител15.02.2011, 12:52:14 ч.

Реплика към Piv77

Здравейте Piv77,

желанието, както и нежеланието са феномен, който в общия случай не може да се отнеме или вмени- него или го има или го няма. Освен това не може и да се забрани (пак не визирам частни случаи). Може, обаче да се видоизмени, модифицира или пренасочи, но при всяко положение трябва да се признае като такова.

Какво ви притеснява в това, че се сърди и негодува като го карате да изпълнява училищните си задължения? Това е естествена, нормална и "здрава" детска реакция- нима Вие не сте се съпротивлявала на изискванията и правилата?

Какво визирате под "уговорки"- ако е нещо от рода на: "когато си подготвиш домашните, можеш да отидеш да играеш с приятелите си..." е именно това пренасочване на вниманието, за което споменах, като в добавка наблюдаваме и адекватен опит за отлагане на удоволствието (всъщност, сериозен препъни- камък пред повечето деца, а все по- често и възрастни).

Ако имате предвид други "уговорки", то тогава каква е ролята на съпруга Ви в тези отношения?

Отделно от казаното, след като в началото не сте изисквали да учи допълнително (?) е напълно нормално новите изисквания да му тежат и да е необходимо време за свикване с тях.

Помислете и дали тревогата Ви е в "сърденето" или в притесненията относно налагане на изисквания от Ваша страна.

В. Стоилов

0876515134

Отговори на Стоилов

Piv77

Piv7713.02.2011, 15:04:34 ч.

Здравейте!

Синът ми е във втори клас проблема е че не иска да учи вкъщи-нито да си пише домашните нито някакви допълнителни задачи.Прави го с много уговорки от наша страна.Когато му кажем да пише се сърди постоянно.Той е с детска абсансна епилепсия и още в първи клас за да не го натоварваме не настоявахме да учи много вкъщи.Моля да ми дадете съвет как може да се справим с нежеланието да учи защото си мисля че започва да изостава в училище като не се упражнява допълнително.

Отговори на Piv77

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител31.01.2011, 11:27:25 ч.

Реплика към Eli92

Здравейте Eli92,

задължително се консултирайте с психолог- ако има необходимост ще бъдете насочена към психиатър за избор на подходящо лекарство ,но това разбира се е крайна мярка. При условие, че си давате сметка за това, от къде може да произхожда страданието Ви, изобщо се чудя защо сте се насочила първо към психиатър, а не към психолог (психоаналитик).

Ако имате нужда от съдействие- заповядайте в кабинета ми.

В. Стоилов

Отговори на Стоилов

Eli92

Eli9229.01.2011, 14:26:38 ч.

Здравейте,

наскоро навърших 18 години,но все пак искам да Ви попитам - от малка получавам следното състояние - първоначално виждам размазано много, след това имам силно главоболие и повръщам няколко часа. А от миналата година +тези неща получавах и задушаване,не можех да си поемам въздух, никога не съм ходила на психолог, личната ми лекарка ме прати при психиатър, той ми предписа лекарства за паническо разстройство, пих 3 месеца, чувствам се по-добре, но пак получавам ускорено дишане и напрежение в ръцете и краката,напреженията бих го описала - имам чувството,че ръцете ми и краката ми се навдигат и аз нямам сили да ги спра,не мога да ги отпусна,не мога да седя на едно място...

Лекарят ми каза,че другия месец спирам лекарствата, но не съм сигурна,че трябва.

Искам да Ви попитам трябва ли да се консултирам с психолог, защото когато трябваше да разказвам на психиатъра каква е причината да получавам панически пристъпи и ми беше трудно да говоря разплаках се 3 пъти докато му обеснявах за трудното ми детство, наистина не мога да говоря за тези неща , винаги се разплаквам. Благодаря Ви предварително!

Отговори на Eli92

excessive__f

excessive__f18.01.2011, 09:23:33 ч.

Реплика към Стоилов

Благодаря Ви за поста, чудесно е, че Ви има. :)

Разбира се, че е точно така, както казвате. Ако аз някога се бях обърнала към специалист с Вашата компетентност, нямаше да напусна работа, а той щеше да ми помогне да разбера и да отстраня причината.

Учудващо просто е било, но кой да се сети тогава?

Поздрави! :)

Отговори на excessive__f

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител18.01.2011, 09:05:20 ч.

Реплика към excessive__f

Здравейте excessive__f ,

напълно подкрепям мнението Ви: "Така, че нека да се мисли и за причините."

Мисленето за тези причини, обаче се случва да е непосилна задача за родителя, тъй като е ежедневно въвлечен в разнообразни и чисто практически задачи, свързани с отглеждането на детето.

Ако мога да използувам една метафора- няма как да виждате детайлно всяко дърво от гората и същевремнно да имате поглед върху цялата гора...

Понякога един страничен поглед би могъл да даде ценна информация за цялостната картина.

Въпрос на личен избор е на чии поглед се доверявате Вие.

Отговори на Стоилов

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител18.01.2011, 08:54:52 ч.

Реплика към криси--

Здравейте криси--,

подкрепям казаното от Вас.

Действително, въпреки нашето недоверие, че на една определена възраст детето разбира смисъла на речта, факт е, че субектът не само "чува", но и доста добре дешифрира словото. И там именно е проблема- тази "чуваемост" веднага разпонава дали думите на родителя идват от чувство на вина, тревожност, безсилие, или напротив- са установяване и отстояване на закона (както метафорично, така и съвсем реално). Парадоксът в случая е, че всъщност тези граници не толкова ограничават, колкото указват, кое е позволеното, което сваля тежко бреме от гърба на детето да се лута в търсене на забранено и разрешено...

Съгласете се обаче, че всичко случващото се е в пряка зависимост от поведението и словото на родителя, поради което винаги настоявам да се срещна с родителите, преди да заема позиция по даден проблем- в противен случай "стреляме със завързани очи", което не се вмества в разбирането ми за професионализъм.

В последното си изречение казвате: " Има много различни неща, с които може да се отвлече вниманието от непозволенето", с което не съм съгласен.

Именно опитите на родителите да отвлекат вниманието на децата си от неудоволствието (каквито в случая се явяват забраните или непозволеното)ги кара в една по- зряла възраст да протягат ръка към различни зависимости, в отчаян опит да си върнат блаженството от детството, където няма неудоволствие, или когатото има опасност да се появи, веднага ситуацията бива подменяна с един сурогат (заместител).За наше съжаление знаем отлично непорасналите възрастни с какво заместват неудоволствието в реалността...

В. Стоилов

Отговори на Стоилов

Задай въпрос »

«12345678910111213141516171819202122232425262728293031323334353637383940414243444546474849505152535455565758596061626364656667»

Въпроси към "Детски психолог"
Страница 47 от 67 • Въпроси 669

Задай въпрос

Внимание: За да зададеш въпрос, моля влез в профила си или се регистрирай.