«123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566»

655 въпросaЗадай въпрос »

Първите въпроси отгоре

Pileto_81

Pileto_8114.01.2011, 13:56:37 ч.

Реплика към Стоилов

Простете,че прекалявам с въпросите,но какво да правя с тези негови адски страшни истерии?Вчера пак изпадна в такова състояние,удряйки си главата в стената с всичка сила.Прави го понякога с причина(когато не му се угоди нещо),понякога като се уплаши от нещо(звук,човек,лай на куче),а понякога съвсем без причина или поне аз не виждам такава.Ще спре ли някога да прави така?

Отговори на Pileto_81

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител14.01.2011, 14:41:39 ч.

Реплика към Pileto_81

Здравейте,

не прекалявате с въпросите- в крайна сметка това е целта на този форум.

Не бих могъл да се ангажирам с мнение за случващото се, без да съм видял сина Ви лично.

Имайте пред вид, че децата са както изключителни актьори, така и добри психолози и знаят много добре какъв ефект предизвиква дадено тяхно действие върху околните, особено пък върху близките им.

Какво се случва, ако го оставите да прави каквото си е наумил- да се удря или пък да вика на воля в неговата стая?

Как реагирате Вие на това негово поведение? А баща му? Какви думи му давате, когато е ядосан- опитвате се да го успокоите или му давате обратна връзка: "Аха, ти си много ядосан, че не ти позволяваме това и искаш да ни накажеш по някакъв начин...Така, обаче ще нараниш само себе си.

Отговори на Стоилов

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител14.01.2011, 11:37:53 ч.

Реплика към Pileto_81

Здравейте Pileto_81,

не препоръчително да спирате детето си от ясла, освен ако не е абсолютно неизбежно. Да, яслата има доста негативи- често боледуване, "странни" нови навици и поведение, конфликти с деца и възрастни, но като цяло позитивите са неимоверно повече от "домашното" възпитание. Социализацията, запознаването, наблюдаването и спазването на общи норми и правила, привикване към ритмичност и ограничения- всичко това е малка част от "добрата страна" на детските заведения.

Преди да продължа искам да направя едно уточнение- понеже често говоря за норми, правила, граници и пр. ограничаващи фактори, не си представяйте, че приканвам родителите да възпитават децата си като надзирател- затворници. Напротив. Границите, обаче са залога възпитанието да бъде адекватно, а не да бъде "работа на парче", чрез която обслужваме собствени потребности, пречупени през така нищо не значещото "в името на децата".

Чудесно е, че сте отговорна и имате собствено мнение по въпросите, свързани с възпитанието на сина Ви, но бащата е този, които възпитава, особено пък момчето. Не, че Вие не може да се справите- световната история е доказала, че в критични моменти майката се е справяла блестящо, но при възможност момчето да бъде инвестирано от бащината фигура е добре да се облегнете на съпруга си- освен, че самият той е бил момче, законът (условно) навлиза в детето през бащината фигура, докато пък бащината фигура (говорим за адекватната такава) навлиза в съзнанието му, основно през думите на майката.

Често, нито шамарите, нито пък безкрайното "конско" имат осезаем ефект върху наследниците ни- във високо емоционално натоварени ситуации не думите и действията са решаващите, а респектът и авторитетът, които обаче трябва да бъдат адекватно инвестирани и то на правилното място.

В.Стоилов

Отговори на Стоилов

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител14.01.2011, 11:03:58 ч.

Реплика към In4e

Здравейте In4e,

за съжаление все още не съм доктор, но въпреки това ще се опитам да бъда адекватен ;-))).

Детските капризи са феномен, с който всички родители рано или късно се сблъскваме. Подобни действия често предизвикват у нас объркване, недоумение, а нерядко и гняв към този вид протест.

Универсална рецепта как е "правилно" да се действа при тези извънредни обстоятелства няма, но пък има две важни насоки, които, ако бъдат следвани, действията, преминавайки през "бурята" ще заемат местата си в крайна сметка.

1. Отстоявайте границите, нормите и правилата, които сте наложили, като не се притеснявайте от факта, че те ще бъдат постоянно атакувани- това е съвсем "нормално".

2. Давайте възможност на децата си да протестират и изказват несъгласие, като същевременно показвате (казвате), че този техен протест и неодобрение няма да Ви разруши като родители- за тях е важно както да редуцират напрежението, породено от налаганите ограничения, така и да знаят, че въпреки неодобрението и гнева си към Вас, няма да Ви разрушат като родители.

Най- добре, разбира се, в ситуацията описана от Вас е да се намеси съпругът Ви, а не Вие, тъй като забраните трябва да идват през неговото име (на бащата) и следователно неговата фигура, трябва да е тази от, която идва нужното слово, когато е необходимо.

В.Стоилов

Отговори на Стоилов

Pileto_81

Pileto_8112.01.2011, 21:58:48 ч.

Реплика към Стоилов

Много ви благодаря,докторе,за скорощният ви отговор!Говорите за правила и норми,които ние родителите поставяме на детето.Но аз не мисля,че това са правила,а прости и ежедневни неща,които детето прави от доста време(говоря за миенето на ръце,слагането на пижамката,къпането).Четох,4е децата имат някакъв"период на отрицанието".Дали не сме и ние в такъв период?На всичко да казва"Не искам".Но това стана след като почна да ходи на ясла.Сутрин не мога да го облека,истерии-ужас!Знае,че ще го водя на ясла и отказва да се облича.Как да се справя с това-незнам.Вече ви писах,че съм безсилна.А за ролята на таткото-аз съм доминиращата половинка и аз взимам решения за възпитанието на детето.По-принцип в началото опитахме с шамари да прекратим удрянето на сина ни,но разбрахме,4е не става с лошо.Агресията предизвиква агресия-става по-лошо.С добро опитахме,с много говорене,но е малък и не разбира много от дълги тиради.Опитахме и като не му обръщаме внимание-пак не става.Удря си главата в стената,или в мен или в татко си.Пред дилемата съм дали да го спра от яслата или да не го спирам и да изчакаме този период на агресия и на отрицание да отмине?А дали изобщо ще отмине?А за бабата ме питахте-основно си го гледам аз и никой не ми се меси.Ще чакам с голямо нетърпение вашия отговор.Благодаря ви предварително!!!С уважение:една разтревожена майка!

Отговори на Pileto_81

In4e

In4e12.01.2011, 16:42:29 ч.

Здравейте Докторе,

имам син на 3 години,от 01.09.2010г той ходи на детска градина, а аз на работа.Синът ми е много умно и активно дете,говори много добре и разбира абсолютно всичко.От две седмици започна вечер да проявява капризи за дребни работи.Примерно ако му се откаже нещо по принцип дребни работи започва да се тръшка, да рита започва да пищи не плаче, а само пищи,не иска да чуе никого и нищо с две думи изпада в истерия.Опитвам се да говоря с него след като "бурята" отшуми, задавам му въпроса "защо реагира така?" а той ми отговаря "Незнам.Аз не искам да пищя." и "Повече няма да правя така мамо",но до следващия път...Между другото никога преди не е постъпвал така.Моля Ви докторе посъветвайте ме какво да правя?

Отговори на In4e

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител10.01.2011, 22:01:51 ч.

Реплика към Pileto_81

Здравейте Pileto_81,

за децата е характерно енергично (и агресивно) да отхвърлят всякакви опити да им бъдат наложени различни норми, правила или ограничения. Дори повече- непрестанно атакуват границите, които родителите сме успели да наложим с не малко усилия, като използуват успешно (и често доста садистично) всички възможни ресурси за постигане на целта. Това, обаче не бива да ни плаши- в крайна сметка никой не ни е обещавал, че родителството ще бъде един безкраен празник, както и, че нашето "ангелче" никога няма да бъде същинско "дяволче".

Важното в цялата ситуация е каква позиция заемаме ние- като родители.

Това, че детето негодува против правилата, които се опитвате да му наложите е нормално- важно е да му дадете необходимото слово за случващото се, за неговият гняв, както и за вашата привързаност към него, въпреки гнева му, а не реалността да бъде замествана с лъжа, за да "го приеме по- леко". Разбира се, има огромна разлика между това да налагаме грубо силата си на възрастни и да не отстъпваме пред детските капризи.

Много важен момент е и каква е позицията, но най- вече какъв е образа на бащата в съзнанието на детето? Знаете, че бащиният образ се вписва основно през думите на майката...

Казвате, че има и баба в семейството- каква е нейната роля във възпитанието на сина Ви?

А как реагира съпругът Ви, когато детето посяга?

Изобщо, разкажете по- обстойно какво се случва, когато детето атакува границите.Ако смятате, че тук не е мястото да обсъждаме ситуацията, можете да ми напишете лично съобщение тук или на електронната поща.

В. Стоилов

Отговори на Стоилов

Pileto_81

Pileto_8104.01.2011, 14:56:02 ч.

Здравейте докторе!Имам сериозен проблем и съм много притеснена.Имам син на 2год.и 2 месеца.От скоро посещава детска ясла.Много плаче сутрин,като го оставям,тръшка се и т.н.До тук-поносимо.Но от няколко дни започна да отказва всичко,което му кажем с баща му.Най-елементарните ежедневни неща.Напр.да сменим памперса,да измием ръчичките,да облечем пижамката за спане,категорично отказва да спи,макар че умира за сън.Изпада в страхотни истерии,мята се,удря си главата където му скимне-направо е ад.Непрекъснато ни удря мен,баща му,баба му.С причина(когато му се скараме за нещо)и без причина(както си стоим мирно и кротко и си играем-става и започва да удря,който му е най-близо).Мисля,че поведението му е от яслата(мрази да ходи там).Моля ви помогнете ми,защото вече плача от безпомощност.

Отговори на Pileto_81

Pileto_81

Pileto_8104.01.2011, 14:45:42 ч.

!!!

Отговори на Pileto_81

Стоилов

СтоиловОторизиран потребител15.11.2010, 15:04:47 ч.

Реплика към Melany1

Моля да ме извините за забавянето с отговора.

Както дамите преди мен са Ви насочили, добре е да се изследват отношенията на сина Ви с другите деца, както в дома , така и в училище.Много е важен и контакта със съпруга Ви, тъй като той е не само \"законодател\", но и образец за подражание. Ако единствено Вие успявате да го контролирате, то тогава къде и каква е бащината роля и функция?

Напишкването и агресивността бих разглеждал като симптом на дадена психична динамика, която за момента не успява да намери адекватни канали за изразяване, но би могло да бъде и съвсем друго нещо.

При всяко положение работа \" на парче\" не би била ползотворна, да не говорим, че погрешно интерпретиране би объркало още повече ситуацията.

Необходимо е проблемът да бъде разгледан обстойно за да се изготви стратегия с ясни цели,разпределени във времето и отговарящи на реалните потребности на детето Ви.

Ако желаете, свържете се с мен за да обсъдим спокойно и детайлно ситуацията- както знаете първата консултация е безплатна.

Успешна седмица.

В. Стоилов

Отговори на Стоилов

Задай въпрос »

«123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566»

Въпроси към "Детски психолог"
Страница 47 от 66 • Въпроси 655

Задай въпрос

Внимание: За да зададеш въпрос, моля влез в профила си или се регистрирай.